ФЛОТАЦИЯ

web | Стихове | Стари неща

Лентата прелиташе край мен
и едва не ме докосваше.
Рудните отломъци подскачаха
върху безконечния конвейр,
горди, че съдържат
много цинк,
олово много
и невероятно малко
златни примеси.

Смешни бяха рудните отломъци -
сигурно си я представяха
фабриката за обогатяване
нещо като козметически салон.

...Трябва да призная, че се плашех.
Двоумях се, колебаех се,
но реших
и скочих върху лентата.
Рудните отломъци са мои братчета!
Ние имаме един състав!
Аз съдържам също много цинк,
олово много
и невероятно малко
златни примеси.
Майсторе, до скоро виждане!

...Чукове ни биха,
сяха ни сеялки,
химикали ни размекваха душичките.
Страшно беше
и болеше.
Но сега сме чисти -
цинкови!
оловни!
няма разни златни примеси у нас.

 

 

© Константин Павлов
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 02.09.2002
Константин Павлов. Стари неща. Варна: LiterNet, 2002

Други публикации:
Константин Павлов. Стари неща. София, 1983.