ВКУС КЪМ КРАСОТАТА

web | Сатири

Мълчи гората снежна -
не вият ветровете.
Една брезичка нежна
се гуши в снеговете.

Аз много я обичам,
но днеска спрях потресен -
на крехката брезичка
видях един обесен.

Тук дъбове и мури
протягаха върхари,
нетрепнали пред бури
и брадви на дървари.

А аз си мислех свъсен:
каква постъпка мила! -
Човекът си потърсил
най-нежното бесило.