НА ЕДИН ПРЕДАТЕЛ

web | Сатири

От живите не се плаши -
те могат да забравят,
да простят. -
Несдържаната радост от живота
ги прави добродушни егоисти...
Но мъртвите!
О, паметта на мъртвите!
Гневът на мъртвите!

Благословени да са мъртвите!...

Аз чувам стъпките им.
Идват те.
Стани! -
стани и събуди петлите!
Накарай ги да пеят посреднощ!
Уви,
петлите непробудно спят...
Стани! -
стани и кукуригай сам! -
дано прогониш гневните видения...

О, паметта на мъртвите!...