ТОЧНО ТОГАВА
На Валери Петров
Когато мракът влезна вътре в мен
и се превърна в режещи кристали...
И когато...
И след това.
И бездната, когато.
И мъката душевна.
И болката физическа.
И кучката-съдба.
Все пак, над всичко - мракът!
Тогава точно -
слънчев лъч
(случаен?, преднамерен?, честен?, подъл? Все едно!)
с копринена гальовност
и метална якост
провисна в тъмнината.
Благодаря ти, слънчев лъч. Безценен дар!
Божествен знак!
Искра от обич!
Избавител!
Благодаря! Благодаря! Благодаря!
Сега вися. -
Успокоен.
Щастлив.
Не чувствам мъка.
Няма болка.
И не съм отчаян!
Полюшвам се
на слънчевия лъч.
Копринена гальовност
и метална якост -
около моя жилав врат.
87 г.
© Константин Павлов
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 12.07.2004
Константин Павлов. Появяване. Варна: LiterNet, 2004
Други публикации:
Константин Павлов. Появяване. София, 1989.