ДВОЙНИК НА МНОЗИНА
Този човек няма лице,
няма лице...
Няма.
Неговите черти
(образ, мимика, цвят)
са непрекъснати каскади
от разбесувани гримаси -
(една след друга,
една след друга)...
Най-бързата фотографична камера
не би могла да ги заснеме.
Не би могла.
Мен, честно казано, ме възхищава
хамелеонската му дързост,
но чувството за смут не ме напуска. -
Не виждам хумор
в бързите превъплъщения.
Страхувам се, че Той не съществува,
че е привидност трепетлива
на мигове, откраднати от чужда участ...
Трагично огледало...
Динамичен отпечатък...
Взриви се
(от гримасите)
посмъртната му маска.
Парчетата напомнят за мнозина.
84 г.
© Константин Павлов
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 12.07.2004
Константин Павлов. Появяване. Варна: LiterNet, 2004
Други публикации:
Константин Павлов. Появяване. София, 1989.