ЛИПСВА НАЙ-ВАЖНОТО ЗВЕНО
Толкова подробно зная всяко свое бъдеще,
толкова реално го предвиждат сетивата ми,
че когато се превърне в настояще,
то е вече само спомен -
весел или тъжен.
Като нещо недокоснато,
но изразходвано,
като пропилян аванс
за неизвършен труд,
като орден
за несъстояло се сражение,
като образ,
ритнат от локатор -
имало е Някой (Нещо)
(пак го има),
но е отлетял от бъдеще към минало,
без да прекосява настоящето.
Нещото, което си изял, преди да се роди...
...И това навярно обяснява
постоянното ми състояние:
Чувството за отвратителна пресита
и патологичен глад.
© Константин Павлов
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 10.09.2001
Константин Павлов. Агонио сладка.
Варна: LiterNet, 2001
Други публикации:
Константин Павлов. Агонио сладка. София, 1991.