НОВА ДУША
Смъртта?: командировка, друга мисия,
друг образ?
Превъплъщение на вчерашното
Въплъщение...
И - нещо много страшно (от Предишното) -
контролният процент на Старата душа,
за да не се самозабрави Новата.
Страхувам се, Подлецо -
Ти може да се появиш отново -
превъплътен в светец с нащърбен ореол.
И синовете на убитите от Тебе
да те приветстват като Ново Откровение,
поради липсата на девет градуса
от твоята сегашна нимба,
като симпатия към накърнената окръжност.
Превъплъщават се, превъплъщават се...
Два-три-пет-седем-десет Духа,
които си разменят:
козина, рога, крила, опашки, ореоли -
вечен реквизит.
Взаимно, но по уговорка, се изяждат -
възпроизвеждайки по този начин
своя антипод -
като Превъплъщение.
И себесъхранение.
Аз също чакам своя ред -
в ръцете ми е кожата на бившата душа -
надявам се на нещо по-добро.
Седя (и тръпна) върху вчерашната си
опашка...
А Новото Превъплъщение се бави.
© Константин Павлов
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 10.09.2001
Константин Павлов. Агонио сладка.
Варна: LiterNet, 2001
Други публикации:
Константин Павлов. Агонио сладка. София, 1991.