Юлия Спиридонова-Юлка - Приказки за зодиите

ПРИКАЗКИ ЗА ЗОДИИТЕ
Със специалното участие на минаващото човече

ЛЪВ
23 юли - 22 август

Юлия Спиридонова-Юлка

Лъвчето беше гордост за всички, защото бе много талантливо. То рисуваше картини, най-красивите на света. Ето, вижте как рисува - топва си опашката в кофички с различна боя.

Около Лъвчето винаги имаше много почитатели, които ахкаха, охкаха и се възхищаваха. И как да не се възхищават? Някой да е виждал по-прекрасни картини, а? Само Лъвчето можеше да нарисува такива неща, казват им шедьоври.

Рисуваше Лъвчето, рисуваше и се гордееше със себе си. С всеки изминал ден се възгордяваше все повече и повече. Дори започна да командва всички човечета наоколо.

- Ей ти, какво зяпаш? Я иди да ми донесеш червената боя! - така казваше то.

И човечето тичаше, доволно, че и то помага. Но Лъвчето не само че командваше, ами и винаги беше недоволно.

- Какъв е този букет, който сте ми набрали? Как да го нарисувам? Няма никаква форма, никаква композиция - крещеше то.

- Какво е това формокомпозиция? - питаха се човечетата.

- Как да ви обясня, като нищо няма да разберете. Вие сте прости човечета. Я марш да ми наберете нов букет! - викаше надуто лъвчето.

И човечетата тичаха да берат букети. Вижте ги как търсят онова цвете, как му беше името - формокомпозиция.

Така минаваха дните. Лъвчето рисуваше, а всички се възхищаваха и тичаха нагоре-надолу да му помагат. Но Лъвчето все не беше доволно, започна да капризничи, да се глези. Човечетата се чудеха как да му угаждат.

- Каква е тази боичка - пищеше то.

- Не я искам!

- Ама нали искаше синя боичка?

- Не такова синьо, по-друго синьо! - крещеше Лъвчето и подскачаше от яд.

- Какво по-друго синьо? - питаха човечетата.

- По-синьо синьо.

- Хайде, разберете го, де, това Лъвче!

Един ден покрай Лъвчето мина Минаващото човече.

- Ей, ти, защо не ми се възхищаваш? - попита зядливо Лъвчето.

- Как да не ти се възхищавам? - учуди се Минаващото човече.

- Ти си най-големият художник в целия свят!

- Тогава защо се мотаеш без работа? Я иди да ми набереш цветя! - заповяда Лъвчето.

- А, не. Аз само минавам - каза Минаващото човече.

- Откъде-накъде само ще минаваш? - закрещя Лъвчето.

- Защото аз съм Минаващото човече - отвърна спокойно човечето и си продължи по пътя. Ето така.

Лъвчето много се ядоса. Значи така, има разни човечета, които не го уважават, не го обичат, не правят нищо за него и го подминават, моля ви се. Лъвчето първо крещя, после пищя, а накрая дори плака. И всички се чудеха как да го утешат.

- Хвалете ме! - заповяда Лъвчето през сълзи.

И човечетата започнаха да го хвалят.

- Ах, колко си чудесен!

- Какъв добър, благороден характер имаш.

- Ти си най-страхотният художник на света.

- Какви прекрасни картини, казват им шедьоври!

И още много, много хвалби и комплименти казаха човечетата, а Лъвчето слушаше и се надуваше от гордост. Толкова се възгордя, толкова се наду, че заприлича на балонче. Вятърът го подхвана и понеже беше пълно с въздух, Лъвчето излетя в небето!

- Олеле, ами сега? - завайкаха се човечетата.

- Как сега ще рисува картини?

- Бързо, смъкнете ме долу! - крещеше Лъвчето много ядосано.

- Как? - викаха човечетата отдолу.

А Лъвчето се носеше в небето като странно, лъвско облаче.

- Вижте сами.

- Вятърът го отвява, какво да правим сега? - тичаха след него човечетата.

- Защо не го вържем за колче, забито в земята? - предложи Минаващото човече.

- Като балонче.

Така и направиха. Качи се едно човече на най-високото дърво, завърза конче за крачето на Лъвчето, после слезе и всички задърпаха. Лъвчето плавно започна да се спуска към земята. После завързаха кончето за колче. Лъвчето се рееше, точно като балон на връвчица. Вижте само колко е ядосано!

Човечетата не издържаха, толкова смешно беше това Лъвче-балонче с кисела физиономия. Смяха се, смяха се, докато ги заболяха коремчетата от смях. А Лъвчето престана да се гордее със себе си и започна да спада. Скоро стана предишното Лъвче и пак започна да рисува. За съжаление, продължи и да команда.