О, ЖЕНА!

През тебе струи светлината,
но с тънки невидими нишки
улавяш очите ми дръзки
и замира сърцето в гърдите.

От тебе проникнат,
прониквам във тебе -
летя в дълбините
и тъна в небето.

Дъх въплътен ли си
или зрял плод си -
същността на духа,
превръщаш в материя!