* * *

Останаха ми само струните
и чакам да се скъсат -
не свършва този дълъг път.

Тогава просто ще избягам,
където спи забравата
и тъжни птици очертават

успоредни линии на покой,
а повяхнали цветя цъфтят
сред звуците на тишината.

Ще остана там до края -
при светлината и нощта,
между земята и небето.