ОГЛЕДАЛНИ ОТРАЖЕНИЯ

Не виждам Кой, но в огледалото
узнавам, че върти неспирно колело
и всекиму отмерва време -
от пелените, та до белия саван -
това възторжено наричаме живот...

Но само ако се замислим,
в този поднебесен път,
крачим по снагата на смъртта
и бързаме да пресечем дъгата,
в очакване да видиме - и след това.

Когато вярваме, че сме в живота,
всъщност сме подвластни на смъртта -
вратата към безкрайния живот,
където всекиму - каквото се отсъди,
според стъпката му в пръстта.