ПРИЗНАНИЕ

Здравей, самота.
Отново сме двама -
относително нова
и болезнено стара
е твойта премяна.
В замяна -
дарявам внимание,
търся познание
и чакам да чуя
на твоята мъдрост
думите ветрени.
Здравей, самота.
Ти милваш ръцете ми,
а на едро
животът през тях преминава.
Забрава.
Уморих се от празни мълчания
и думи безплътни.
В нелепи посоки се вричам.
Уморих се след хора
и слънчеви зайци да тичам,
да търся обич от тези,
които обичам.

1992