AXIS MUNDI

web

Пламъци плахо далеч заиграват,
гонят невидима, нежна искра.
Вслушват се в тяхната крехка жарава
клони, извити в небесна гора.

Стрелят дървета от клоните птици
с тласък - на бяла въздушна вълна.
А ускорение в голите жици
остро изопва прастара вина.

Скача небето - от дим озарено,
властно завърта заспалия ден.
И като нишка от тънко вретено
плахо се сгушва - навито у мен.

Но разлюляно от сребърна сила
леко полита - по жици - далеч...
Жиците звънват в сърцето, спасило
бронята-слънце и вярата-меч.

Искри полепват по моите вени -
пламъци, сплетени в нежна игра.
И като плач през очите стопени
бавно потича зелена гора.

 

 

© Ярмила Даскалова
=============================
© Електронно списание LiterNet, 08.04.2001, № 4 (17)

Други публикации:
Ярмила Даскалова. Омагьосани кръгове, 2001.