* * *

Звездите падат -
като сняг в трева.
Светулки бягат
към безкрая.

Самотно куче
лае.
Събуди всички
нощни страхове.
А после -
глутница от песове
изви протяжни
гласове.
Накрая -
вопълът им
спря -
като отрязан
със кама.
Сама не знам
защо завих -
викът им
продължих.

10.06.1999