* * *

Скоро ще стане тъмно.
И безопасно -
за мислене.

Лъчите на Слънцето
ближат пръстта под
прозореца - съвсем
полегати са.

Плъзват се покрай
съседните сгради -
срязват сянката
на липата.

Промъкват се през
стъклото - продупчени
от процепите
на щорите.

Чакам - свита на дивана,
в очакване на тъмното.

Драскам драскулки
върху бялата плът
на хартията.

И се опивам
от усещането
за писане.

Писане...
като бягство.

Писане.
Като изкуство?

Само да дойде
тъмното.
Само да стане -
безопасно
за мислене.

01.04.2002 г.