* * *

web

Нощта осъмна с писъци.
Измислици довяват
утрото, без дъх останало.

Орисници разказват приказки.
Улисана ги слушам.
Листа шумят изсъхнали.

Горят в мъглата пламъци.
Не, водопад от жълто
се отприщи, със златни капки

ме заля; удави ме.
Измислена - на лист
остави ме - да изгоря...

10.01.2001

 

 

© Габриела Цанева
=============================
© Електронно списание LiterNet, 16.07.2001, № 7 (20)