* * *

КАТО РАЗКЪСАНА
възглавница
небето ръси сняг.

Замръзнали кристалчета вода
се гонят под зеленото сияние
на уличните лампи
и закъснялата Луна.
Като светулки
над цъфнали жита -
отвя ги вятърът.
Последната въздишка
на съня отпрати ги
обратно към небето.