* * *

web

Днес е
ден
за почивка;
за откъсване.
Ден
за забрава;
за съмване.

Ден,
в който други няма.
В който няма -
телефонни звънци
тичане до финала
плащане на такси
викане на такси
страх от това,
което забравяш
и онова,
което предстои
затръшнати врати
дебнещи вратове
лица-стени
сърдити гласове
спрели секунди
бягащи часове
пропуснати удари
на сърце,
което пъхаш в джоба
и продължаваш...
Накъде?

Спираш.
Препъваш се.
Падаш.

Стигнал си
края...

Ден за почивка?
Не зная.

03.03.2001

 

 

© Габриела Цанева
=============================
© Електронно списание LiterNet, 12.07.2002, № 7 (32)