Евгени Апостолов - Спомен за едно завръщане

СПОМЕН ЗА ЕДНО ЗАВРЪЩАНЕ

На Б. Бянов

Сякаш всичко
по старому пак е...
Пак е пролет в родния край.
Разцъфтяха червените макове,
както винаги в края на май.
Пак високия бор и липата
зеленеят сред двора широк.
Пеят птици... А от вратата,
ме посреща един некролог.

Сякаш всичко е
същото... Вятърът,
оня пролетен, ведър покой...
Само вече оттам - през вратата,
няма да влезе никога той.