БАБОМАРТЕНСКИ КРОС

Ботушите ми са като времето, текат ли текат, а аз прецапвам всички локви, морето прецапвам и то ми е до колене. Крилете на синьото ми палто се размахват зад гърба ми за полет, но пред сърцето ми няма да се сключат, копчето изхвръкна отдавна и пое по своя път. Като времето са моите ботуши, летят и летят, вятърът свисти през тях, кикоти се под техните ласки разтопеният недевствен сняг, и аз летя подире им и все не мога да ги стигна - още мъничко и ще стигна пролетта.