ФЕВРУАРСКО

Февруари - тъкмо време за излизане.
Тъкмо време свежа локва да прескоча.
От прозореца се носи Fur Elise -
Все започва, все не може да започне.

Нещо свърши, значи друго нещо почва.
Бог е мъртъв, да живее Бог и прочее.
Крайно време е да си сваля палтото.
Крайно време за настинки и пороци.

Май успала се е мечката през зимата -
За ръка на светло да я изпроводя.
В светли локви преродиха се лавините -
Все прохождам, все не мога да проходя.

Февруари - време да откъсна страница
И от нея да си спретна малка лодка.
Да я пусна на едно далечно странствие -
Не море до колене, а просто локва.

После да я посветя на Диоскурите
Затова, че оцелях. Да сложа точка
И над i-то, и на текста, и на бурите
И на бавенето в тях. И да започна.

© Доротея Табакова
=============================
© Мост (електронна версия), 1999, № 4-5
© Електронно списание LiterNet, 24.05.2001, № 5 (18)