ВОДОЕМ
Стърча между тръстиките подобно
причудливо мутирала тръстика,
и сигурно в пейзажната хералдика
сега съм най-двусмисленият знак.
И сигурно мъглите са стада
от духове на мъртви диплодокуси.
Те дълго над водата се тълпят
и ме оглеждат с тъжно безразличие.
Но като струна кордата се опва.
Красиво пее хищната си песен.
От дъното на красотата аз
изтръгвам звънка и сребриста риба.
Умело я откачам и дори
готов съм да я пусна. Но и после
ще натежава нашето умение
като завързан за нозете камък.
1989
© Бойко Ламбовски
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 26.05.2004
Бойко Ламбовски. Аленото на декаданса. Варна: LiterNet, 2004