ТЪМЕН ХИМН
1.
Ти, сестро.
Ти, която си на земята.
Тънки са твоите пръсти.
Кратък е твоят празник.
Вечен е твоят бяг.
Виждам:
Пъдиш унило
безполезния дух на цигарата.
Виждам:
пада в очите ти сянка,
мътнее вирът,
огледалото гръб ти обръща,
изстиват ръцете ти.
Замръзват тръби отоплителни,
танкери с трясък се чупят,
избухват заводи,
реки плюят риба и сажди,
пустинята
бавно пълзи.
Все по-силно прегръщаш -
и става
все по-пусто в ръцете ти,
сестро.
Ти, която си на земята.
2.
Но умира мигът
и отново
като полъх се раждаш.
Зазвънтява гласът ти,
отново се смеят дърветата
в свойте зелени бради,
отново
с умиление галиш децата -
тия тромави феникси.
Ще повярваш отново.
Блажени са висшите духом.
Да бъдат твоите пръсти.
Да бъде твоят празник.
Да бъде твоят бяг.
Ти, сестро.
Сестро - плането.
Неизбродна пребъдваш.
И мълчи, и мълчи,
и изпива те слънцето.
И вулканите плачат тържествено -
с огнени,
с каменни сълзи.
1986
© Бойко Ламбовски
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 26.05.2004
Бойко Ламбовски. Аленото на декаданса. Варна: LiterNet, 2004