ОКОТО
О вече всеки виждам се задъхва
като юзда езика си прехапва
химерата си с плач и гняв преследва
о бедни хора бедни бедни хора
о бедни бедни бедни бедни хора
не ми е за жал за вас а за Окото
прискърбно то зад погледа ви свети
като опустошително мънисто
така се изпаряваме така се
възземаме пропадаме стареем
не огън не трагедия не болка
а все по-малко ропот все по-малко
елате да попеем с чаша вино
не сте виновни аз ви опрощавам
но докато пристигнете едва ли
ще помня за какво съм ви повикал
1989
© Бойко Ламбовски
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 26.05.2004
Бойко Ламбовски. Аленото на декаданса. Варна: LiterNet, 2004