КРАЙ
Човекът с каменистите черти
чаршафа мачка в късите си пръсти,
а мускулът в гърдите му бумти,
и от омраза скоро ще се пръсне.
Да можеше да спипа болестта
в ръцете си, да спипаше екипа
от лекари уплашени, света
на здравите да можеше да спипа!
Да стигнеше до своя телефон!
Да стигнеше до някакъв виновник!
Дори да е природният закон,
дори да са каноните Господни!
Но бълват страх безшумните врати.
Съратниците дебнешком се нижат.
Човекът с каменистите черти
брои наум, чудовищно угрижен.
И тръгва към смъртта - като сирак.
Захлопват Тук, а Там - не го очакват.
И близките в ожесточен рояк
над него каменисто се разплакват.
1988
© Бойко Ламбовски
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 26.05.2004
Бойко Ламбовски. Аленото на декаданса. Варна: LiterNet, 2004