* * *

Не ми задавай въпроси,
не искай нищо от мен!
Какво ли още ми носи
неизгрелият ден?

По своята вечна посока
земята пак се върти,
а аз с обида жестока
тропам по всички врати:

Не ми отваряйте, хора,
нека остана нечут
и да се лутам на двора
като загубен и луд.

Сам като скитник бездомен,
сам на паважа студен,
сам без надежда, без спомен
пред неизгрелия ден...

1962-1963 г.