СВЕТЪТ ВЕДНЪЖ Е СЪТВОРЕН

web

Луни студени се въртят
във орбитите на ума ти
и ти си мислиш, че светът
е сътворяван много пъти.

Приижда нощ, умира ден,
като въздишка във всемира.
Светът веднъж е сътворен,
със твойта смърт и той умира.

Светът във теб е разцъфтял
и няма никакво съмнение,
че само в теб остава цял,
осмислен във стихотворение.

И всяка дума, всеки стих
тук мироздание изграждат.
С безумна радост, с вопъл тих
небе, вода и пръст се раждат.

Изкуството да влееш плам,
живец божествен във нещата,
е всъщност знакът, че си сам,
единствен силен съзидател.

Пророк и бог дори бъди,
спаси се сам от смърт и тление,
засей небесните звезди
в най-светлото стихотворение!

2003 г.

 

 

© Атанас Цанков
=============================
© Електронно списание LiterNet, 03.11.2017, № 11 (216)