* * *

Пред кого скръбта си да изплача,
на кого да кажа - Лека нощ!
Пак над мене плътно слиза здрача,
месецът надвисва като нож.

Пак се люшкат дървесата голи,
скитат сенки, тръпне вечерта,
капят от крайпътните тополи
сетните изсъхнали листа.

Някой сякаш в тъмното се лута -
непознат и страшно уморен,
някой сякаш в същата минута
страда безутешно като мен.

Няма никой. Аз съм сам и стена.
Безпощадна плаче вечерта.
Падат на ръката ми студена
сетните обрулени листа…

1962-1963 г.