* * *

Самотата ме измъчва,
самотата ме убива,
като радий ме облъчва,
като вино ме опива.

Самотата, самотата
как тежи непоносимо!
Тя е като зноен вятър
и мъчение незримо.

Във безмълвната й бездна
като гроб студена
аз полека-лека чезна
чужд на цялата вселена.

1962-1963 г.