ГАРГИ
web

Къде сте скитали до вчера,
нали ви нямаше при нас?
Гората в парка потрепера
от непривичния ви глас.

И сякаш сбъркала адреса
се лута вашата следа -
сами не знаете къде са
замръзналите ви гнезда.

Сами не знаете дали сте
желани гости в тоя лес,
унил и грозно обезлистен
от бурята, вилняла днес.

Съвсем сами сред тая скука,
сред тоя безизходен сняг…
Благодарим ви, че сте тука
със вашия възторжен грак!

И в тая безнадеждна зима
воювате без капка страх -
дори в мъртвилото да има
и песен, и любов, и смях!

ХІІ.1992 г.

 

 

© Атанас Цанков
=============================
© Електронно списание LiterNet, 11.07.2009, № 7 (116)