ДЪХЪТ ТИ ДЕТСКИ

Дъхът ти детски ме погали -
разнежено и благодарно.
Очаквал ли съм те? Едва ли.
Измислена ли си? Навярно.

От мисъл пламнала родена,
от сън, от полунощен вопъл,
от плът и кръв пресътворена,
от вятъра добър и топъл.

Най-истинска, каквато само
едничка на света ми стига -
с почти детинското си рамо
и със сърце на чучулига.

С ръце, припламнали в тревога,
най-нежната ми страст познали...
Обичам те до изнемога!
Дъхът ти тихичко ме гали...

1989-1990 г.