ДИСОНАНСИ

Светът е пълен с цветове и звуци,
със полутонове и дисхармонии -
виоли стенат, смеят се капчуци,
цъфтят бодили и бегонии.

Светът се лута сред мъглявините
без орбита и строги измерения.
И още неродени, гаснат дните
със най-добрите наши намерения.

А аз вървя и кърша клони живи
в жестоката гора от полуистини
и плача както хората щастливи
с лица открити и очи пречистени.

И някаква мелодия, родена
от тихото излитане на птиците,
звучи като въздишка споделена,
като сълза гореща на ресниците.

Прегръщам с длани този свят неясен
като насън с глава почти замаяна.
И си шептя: Поспри, о миг прекрасен!
Постой, Земя, щастлива и разкаяна!

Да слушам пак старите романси,
дъждеца, който в клоните ромони, и
да гледам как във чудни дисонанси
цъфтят бодили и бегонии...