web

Ще бъда вече само бегъл спомен
или съвсем забравен, може би.
Тъй както съм живял - добър и скромен,
напълно чужд на страсти и борби.

Ще бъда или не? Нима е важно
дали стихът ми ще остане жив?
Градът с бездушие многоетажно
ще се събужда грохотен и сив.

Дали сред тоя грохот ще възкръсне
стихът ми, онемял от сто лета?
Дали за мене някой ще откъсне
букет от неразцъфнали цветя?

Не зная. Може пък в потаен
тавански прашен шкаф да се явя
и някое дете от блок незнаен
да се заслуша в моите слова.

И дълго да чете и да повтаря
един все още неизтлял куплет
от някаква епоха много стара,
роден в душата на един поет...

Заслужена награда за поети! -
ще каже някой очарован, но
след толкова признания отнети
на мене ще ми бъде все едно.

09.03.2004 г.