ЖЕРТВАТА
пълзеше ракът ден и нощ
о как пълзеше
и режейки я като с нож
плътта ядеше
отвън невидим тъй зловещ
отвътре беше
и пастернаковската свещ
едва мъждеше
и жертвата бе дълъг стон
оттук до Бога
и болката бе неин дом
до изнемога
тя Нему се отдаде в плен
почти безплътна
надмогнала и смърт и тлен
с душа безсмъртна
© Владимир Попов
=============================
© Електронно списание LiterNet, 08.03.2013, № 3 (160)
Други публикации:
Владимир Попов. Чупливо. Избрани и нови стихотворения. София: Просвета, 2012.