РИЗА ЗА БЛИЖНИЯ
На Маргарит Жеков
Беше зимата дълга и зла -
като дълга война между близки.
И тежеше от студ и мъгла
на балкона простряната риза.
Бях отчаян от своя живот.
И в последния ден на декември
сам висях под небесния свод,
прикован върху своите нерви.
Но подобно на ангел лъчист
моят брат се яви и ми каза:
Опази се от гняв и омраза
и ще бъдеш обичан и чист!
И отхвърлил и злоба, и зло,
възжелах аз човешката близост.
И трептеше подобно крило
от балкона простряната риза.
© Владимир Попов
=============================
© Електронно списание LiterNet, 08.03.2013, № 3 (160)
Други публикации:
Владимир Попов. Чупливо. Избрани и нови стихотворения. София: Просвета, 2012.