НОВИЯТ ВЕК
Заченат в календари вечни,
роден сред блясъци и кал,
строшиха зъбите ти млечни
в далечен нюйоркски квартал.
И рухналите кули бяха
една предизвестена смърт
и на надеждата ни плаха,
че ще си мъдър и добър.
Как да ти вярваме нататък?
Преял и подивял от глад,
ще ни изсмучеш без остатък
и ще ни хвърлиш в своя ад.
Уж си свободен, безграничен,
тъй шумен и рекламно лек...
Но аз не те, не те обичам.
Страхувам се от тебе, век.
© Владимир Попов
=============================
© Електронно списание LiterNet, 08.03.2013, № 3 (160)
Други публикации:
Владимир Попов. Чупливо. Избрани и нови стихотворения. София: Просвета, 2012.