Подир толкова тайни и митове,
пред очите на целия вход,
пак потъваш в проблемите битови.
Ала бит значи всъщност живот.
Ала бит значи всъщност децата ти,
уморената твоя жена
и ония горчиви остатъци
от любов и храна,
детски домове, болести, ядове,
смешни упреци, тайни вини,
будни нощи над думите ялови,
безвъзвратно прахосани дни.
Хайде, удряй! Трошици от хляба ти
още съхнат под сивия прах.
Но е слаба ръката ти, слаба
да удари жестоко по тях.
Уж съвсем прозаична Голгота е -
лост квартален, килим и човек.
А се вдига прахът от живота ти
като атомна гъба над теб.
1983
© Владимир Попов
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.05.2015
Владимир Попов. Чупливо. Варна: LiterNet, 2015
Други публикации:
Владимир Попов. Чупливо. София: Просвета, 2012.