Ти, който окриляш мушицата винена
там над кацата пълна със плод,
повярвай: душата ми беше невинна...
Александър Геров
Ще мога ли да кажа същото
и ще ме чуеш ли не знам,
Ти, който си така могъщ и
вселената е твоят храм?
Ще ми повярваш ли наистина,
Ти, който всеки божи миг
разчиташ тайните ми мисли
на майчиния ми език?
Или за моите съмнения,
заблудите ми и греха
ще предадеш на смърт и тление
бунтуващата се душа?
Ти, който знаеш всяко минало
и пазиш крехкия му плод,
прости мушиците си винени
и дай им още миг живот.
2012
© Владимир Попов
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.05.2015
Владимир Попов. Чупливо. Варна: LiterNet, 2015
Други публикации:
Владимир Попов. Чупливо. София: Просвета, 2012.