Спи майка ми. Оттатък пролетта,
оттатък лятото и есента, и зимата...
Спи майка ми пред тънката невидима черта,
подир която няма да я има.
Дете била е. Още нероден,
живеел съм чрез клетките й вече.
О, майко - ти си богът, който в мен
душа всели и свой син ме нарече.
След всичките ми болки и злини
при тебе се завръщам - друго нямам.
За да ти кажа като оня Син: "Стани!..."
И ти ще станеш, и ще тръгнем двама.
Смрачава се. И ситен дъжд вали.
Спи майка ми под тъничкото одеяло.
И диша, диша, диша и боли
по детски слабото й и безсилно тяло.
__ __ __ __ __
Под скръстените й в съня ръце
като свещица свети тя самата.
Спи майка ми в сърцето на земята
и в моето сърце.
1992, 1994
© Владимир Попов
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.05.2015
Владимир Попов. Чупливо. Варна: LiterNet, 2015
Други публикации:
Владимир Попов. Чупливо. София: Просвета, 2012.