В игрите ни детски, подирил разплата,
лютеше се всеки нерядко,
ехтеше викът му из махалата:
- Ще кажа на татко!...
Ще кажа на татко... в ония години
аз нито веднъж не отроних.
Баща ми отдавна беше починал,
почти не го помнех.
Животът ме би и ме гали без милост.
Щастлив бях, макар и за кратко.
Стоял съм и аз, уморен и безсилен,
пред гроба на татко.
От никого тук не потърсих разплата.
Живях и с любов, и с омраза.
И както момчето от махалата
ни дума не казах.
Но свърши ли този живот и за мене
и времето тръгне обратно,
за всичко, за всичко до днес спотаено
ще кажа на татко.
1986
© Владимир Попов
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.05.2015
Владимир Попов. Чупливо. Варна: LiterNet, 2015
Други публикации:
Владимир Попов. Чупливо. София: Просвета, 2012.