Безумства светли,
кратки тържества,
когато думите опиянени дишат,
тъй както ти си дишал...
И после миг на дълга, суха трезвост.
Така, привикнал с вътрешния взор,
пред огледалото се сепваш -
ти ли си това?
Къде е добротата ти,
жестокостта?
Къде е първия ти грях,
достойнството на победения?
Личи зараснал белег само,
но раните ги няма.
О, сянко на самия себе си...
Живота си прелистваш,
а оттам те гледа
нещо непознато, чуждо.
...И само топъл дъх върху стъклото.
1978
© Владимир Попов
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.05.2015
Владимир Попов. Чупливо. Варна: LiterNet, 2015
Други публикации:
Владимир Попов. Чупливо. София: Просвета, 2012.