Не мислех никога, че хората
и моите думи ще четат,
когато в кухнята притворена
оставах нощем над листа.
Оттатък дишаха децата ми
и аз, за всичко друго глух,
усещах как туптят сърцата им,
изопнал сетива и дух.
И миговете бяха вечности.
Нощта възлизаше към връх.
И сякаш цялото човечество
зад мен бе затаило дъх.
Когато ласкаво над къщите
най-сетне грейваше деня,
човечеството ме прегръщаше
с ръчички, топли от съня.
1983
© Владимир Попов
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.05.2015
Владимир Попов. Чупливо. Варна: LiterNet, 2015
Други публикации:
Владимир Попов. Чупливо. София: Просвета, 2012.