На Иван Цанев
Научих са да бъда груб -
в живота, в мислите си още.
Сърцето, свито на юмрук,
от милост не потръпва нощем.
Научиха ме хора зли
(узнах, че има и такива).
И болката не ме боли.
И мъката не ме убива.
Друг страда вместо мен сега -
аз нагрубих го и отминах.
Онази, моята тъга
у друг намери си родина.
Така, без радост и без жал,
а всъщност без любов живея.
И все едно не съм живял -
с душа, отрекла се от нея.
Но зная - пред самата смърт
ще дойде като милост краят.
И Бог ще бъде тъй добър,
че изведнъж ще го позная.
2001
© Владимир Попов
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.05.2015
Владимир Попов. Чупливо. Варна: LiterNet, 2015
Други публикации:
Владимир Попов. Чупливо. София: Просвета, 2012.