На Стефан Стоянов
Докато с теб сме се разхождали по булеварда,
в майчиното сърце
вече бушувал инфаркта.
И други -
не толкова лирични натури
укротявали сърдечната буря.
Докато с теб сме разговаряли за поезия
майчиното сърце
пропадало в бездна.
И други -
не толкова чувствителни хора,
вкопчени в него, го дърпали нагоре.
Докато с теб сме се разделяли неохотно,
майчиното сърце
се връщало към живота.
И други - съвсем непознати и чужди,
край него се сменяли в безсънно дежурство.
Майчиното сърце,
което толкова много обичаме
и то ни обича повече от всичко,
отново своята майчина азбука сричало,
притихнало като уплашена птица.
И сега се питаме с ясна тревога -
след като най-скъпото
на него дължим -
защо ни е тази дарба, за бога,
ако не можем
майчиното сърце да спасим?
1987
© Владимир Попов
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.05.2015
Владимир Попов. Чупливо. Варна: LiterNet, 2015
Други публикации:
Владимир Попов. Чупливо. София: Просвета, 2012.