С гробове беше детството ми пълно.
И малък - не разбирах как под тези
зелени хълмчета живеят хора,
които баба викаше по име -
Василе,
Тошо,
Стефане...
Дядо,
вуйчо,
татко...
Лицата ви не помня.
И знам, че подир толкова години
пръстта ги е стопила
и дъждът измил.
Разбирам всичко.
Но защо
пак оня детски трепет ме стъписва
пред гущерчето плахо,
вторачило се в мен от камъка крайпътен?
Око на мъртвите, не си ли ти така
загледано във нас и ние в тебе?
1976
© Владимир Попов
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.05.2015
Владимир Попов. Чупливо. Варна: LiterNet, 2015
Други публикации:
Владимир Попов. Чупливо. София: Просвета, 2012.