Разбира се, това е оня кратък
наивен надпис с почерка на мама
върху сандъчето с буркани
уханно сладко,
които тя ни праща всяка есен.
(Все нещо оцеляваше по пътя.)
Да можех тъй да оградя живота.
Чупливо! -
за децата си невинни.
Чупливо! -
за сърцето на жена ми.
Чупливо! -
и за любовта ни крехка.
Чупливо! -
за тъй много, много хора,
събрани на планетата ни малка.
Все някой може би ще оцелее.
1977
© Владимир Попов
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.05.2015
Владимир Попов. Чупливо. Варна: LiterNet, 2015
Други публикации:
Владимир Попов. Чупливо. София: Просвета, 2012.