САМАТА СВОБОДА
Нощта е гладна - лакомо поглъща улиците, къщите,
градините и мен.
И даже въздухът изгубва своя смисъл и го няма.
Измамен е и мракът - смътно очертава вън релефите -
без силует и география.
Нощта е доброволна клопка. Излъчва магнетичен мирис
само за наивници.
Капан за будни хора: чакалня и перон на гара. Балкон.
И даже в парка пейка.
Нощта е с вкус на черен шоколад. Напълно натурална.
И с цвят на печено кафе.
Горчи – до дъното на всяка своя молекула. Но пак я чакаме
като любим - любима.
И любовта е като тази нощ. Без структура, сюжет,
сценарии и граници.
Дори земята и небето не могат да я сложат в рамка.
Защото е самата свобода.
© Виолета Воева
=============================
© Електронно списание LiterNet, 27.08.2013, № 8 (165)