* * *
осакатял език
а опитите за поезия - безсмислени
има стъкло между мен и живота
не стига до мен топлата му муцуна
аз не съвпадам със себе си
аз съм паметник на себе си
опакован в целофан от величаене и митове
привиквам се на всяка крачка
мухите отнасят единственото ми име
в зеленото море на житата
двадесет и осем крави
бавно извъртат главите си
влажните им погледи трошат
стъклото на сол
и езикът ми прохожда сам
аз не съм твоята майка
аз съм кравата която ближе
соления камък
от другата страна на реката
тръгвай
© Рене Карабаш
=============================
© Електронно списание LiterNet, 02.06.2017, № 6 (211)