ПРИПОМНЯНЕ

web

Отново за жената... Няма смисъл

да слушаш как
във въздуха изгряват

червените криле на Афродита.

Тя можеше да слезе
срещу тебе.

Но сигурно не те е забелязала.

И ти се престори,
че се отдаваш
на много по-съществени неща.

И ти се престори, че се отдаваш!...

Жената е една внезапна нощ.
Или нощта е истинска жена.

Но винаги
и в двете се потъва

с едно и също чувство за обреченост.

А другото е плът непроменима,
омръзвала на всекиго от нас.

 

 

© Петко Братинов
=============================
© Електронно списание LiterNet, 29.09.2013, № 9 (166)