ПРИПОМНЯНЕ
Отново за жената... Няма смисъл
да слушаш как
във въздуха изгряват
червените криле на Афродита.
Тя можеше да слезе
срещу тебе.
Но сигурно не те е забелязала.
И ти се престори,
че се отдаваш
на много по-съществени неща.
И ти се престори, че се отдаваш!...
Жената е една внезапна нощ.
Или нощта е истинска жена.
Но винаги
и в двете се потъва
с едно и също чувство за обреченост.
А другото е плът непроменима,
омръзвала на всекиго от нас.
© Петко Братинов
=============================
© Електронно списание LiterNet, 29.09.2013, № 9 (166)