НА ПОЕЗИЯТА
Не се разплаквай никога пред оня,
притиснал хитро
твоите гърди.
Обидата е падане от коня.
Но падането нещо ще роди.
И ти ще разбереш
мъжа на риска.
За този мъж и камъкът е плод.
Той няма с чаша вино да те плисне.
Той може да те плисне със живот.
Животът, за който ти не подозираш
и още яздиш
древните скопци.
...А в мрака продължава да напира
страстта на отчуждените жребци.
© Петко Братинов
=============================
© Електронно списание LiterNet, 09.06.2013, № 6 (163)